Гонореята е лечима сексуално предавана инфекция (СПИ). Тя е втората по-честота бактериална причинна за развитието СПИ след хламидията. Пика на заболеваемост е между 15 на 24 годишни и жените се засягат по-често от мъжете.
Гонореята може да засегне матката и фалопиевите тръби, причинявайки тазова възпалителна болест (ТВБ) и да доведе до тубарна (ектопична) бременност и безплодие в приблизително 10 процента от заразени жени. Има данни, че гонореята повишава и риска за инфектиране със СПИН.
Причини
Гонореята се причинява от бактерия наречена Neisseria gonorrhoeae. Тази бактерия инфектира гениталния тракт, устата и ректума и на двата пола. При жените шийката на матката е първото място на инфекция.
Предаване
Заразяването с гонорея става при вагинален, орален, или анален секс с инфектиран партньор.
При бременни, болни от гонорея, детето може да се зарази при преминаване през родилния канал по време на раждане.
Симптоми
Бактериите се съдържат в спермата и влагалищната среда и водят до отделяне на секрет при мъжете и при жените. Някой хора могат да бъдат заразени за няколко месеца, без да имат симптоми.
При жените, ранните симптоми на гонореята често са леки. Те обикновено се появяват от 2-я до 10-я ден след сексуален контакт със заразен партньор:
-кървене по време на влагалищно сношение
-болка или парене при уриниране
-жълто или кърваво влагалищно течение
В напредналите фази на заболяването и развитие на Възпалителна тазова болест (ВТБ), симптомите включват:
-спазми и болка
-кървене между менструалните периоди
-повръщане
-температура.
При мъжете симптомите се проявяват по-често:
-бял, жълт или зелен гноен секрет от пениса
-болка
-парене при уриниране (може да бъде много силно)
-подути или болезнени тестиси
Нелекуваната гонорея при мъжете може да се доведе до усложнения от страна на простатата жлеза и епидидимит (възпаление на тестисите).
Симптомите на ректална инфекция включват секрет, анален сърбеж и понякога болезнени чревни движения с ясна кръв в изпражненията. Симптомите обикновено се появяват на 2 до 5 ден след инфектирането, но могат да се появят и след 30 дни.
Диагноза
Обикновено се използват следните три лабораторни изследвания за диагностицирането на гонорея.
-непосредствено оцветяване на пробите за бактериите
-търсене на бактериални гени или ДНК в урина
-отглеждане на бактериите в лабораторни култури
Използването на повече от един тест увеличава шанса за поставяне на правилна диагноза.
Резултатите от оцветяването на бактериите излизат бързо - още докато се намирате в лекарския кабинет или в клиниката. Това изследване е много точно при мъже, но не и за жени. Само половината от жените с гонорея имат положително оцветяване.
Изследването на урина или цервикална проба, взета с тампон, за бактериални гени и ДНК, е нов и по-точен тест от бактериалната култура.
При бактериалната култура, проба от отделяния секрет се посява на хранителна среда (в петри). Културата установява вида на бактериите в секрета и позволява определянето на устойчивостта им към различни антибиотици (антибиограма).
Лечение
За лечението на гонореята най-често се използва един от следните антибиотици:
-Cefixime
-Ceftriaxone
При бременност или възраст под 18 години, се налага лечение с определени видове антибиотици. Обърнете се към своя лекар за да ви изпише най-добрия и безопасен антибиотик за конкретния случай.
Гонореята и хламидиазата, често вървят ръка за ръка. Поради това, често се предписва комбинация от антибиотици, които да лекуват и двете болести.
Сексуалните партньори на болните от гонорея да се изследват и евентуално лекуват, без значение дали имат прояви на болестта. Препоръчва се въздържание от полови контакти по време на лечението.
Предотвратяване
Най-сигурният начин да се избегне заразяване със СПИ, е въздържанието от сексуални контакти или дълготрайна взаимно-моногамна връзка, с партньор, който е изследван и не е заразен.
Правилната употреба на латексни презервативи по време на влагалищна или ректална сексуална активност, намалява риска от заразяване с гонорея и развитието на усложнения.
Усложнения
При нелекувана инфекция, бактериите могат да се разпространят нагоре по възпроизводителния тракт, или в по-редки случаи да навлязат в кръвта и инфектират ставите, сърдечните клапи или мозъка.
При жените, най-честият резултат от нелекувана гонорея е ТВБ. Гонококовата ТВБ често се появява непосредствено след менструалния период. Ако ТВБ достигне до фалопиевите тръби ги увреди, оплоденото яйце може да не е в състояние да премине в матката. Зародиша се имплантира в тръбата, водейки до тубарна (ектопична) бременност. Това сериозно усложнение може да доведе до аборт и дори смърт на майката.
При мъжете, гонореята причинява епидидимит - заболяване на тестисите, водещо до стерилитет, ако не се лекува. Гонореята засяга и простатната жлеза и може да причини цикатризиране на пикочния канал (уретра).
Рядко, нелекуваната гонорея достига през кръвта до ставите, причинявайки сериозно възпаление.
Рискът за заразяване със СПИН при болни от гонорея е по висок. Поради това е извънредно важно предпазването и ранното лекуване на гонореята.
Усложнения при новородени и малки деца
При бременни с гонококова инфекция има опасност от предаването на новороденото при преминаването му през родилния канал по време на раждането. Гонококова инфекция на очите на новороденото се профилактира чрез накапването на капки сребърен нитрат или друго лекарство в очите непосредствено след раждането.
Поради рисковете придружаващи гонококовата инфекция, както за майката, така и за детето, се препоръчва всички бременни жени да се изследват поне веднъж по време на бременността. При гонорея на гениталния тракт, устата или ректум при деца, най-вероятно става въпрос за сексуално насилие над детето.
